The stomach is the first digestive organ. For this reason, it should be spared, even in the absence of disease, by reducing the consumption of highly irritating foods.
Стомахът е кух коремен орган с формата на круша, който представлява разширена част на храносмилателната тръба, където храната частично се смила и временно престоява от два до пет часа.
Стомахът се разполага хоризонтално в най-горната част на коремната кухина под левия купол на диафрагмата и се дели на две основни области: сърдечна (кардиална) и пилорна. Съответно има 2 отвора — горен (кардия) към хранопровода и долен (пилор) към дванадесетопръстника.
Стомахът е приплеснат в предно-задна посока, вследствие на което има две стени: предна и задна (на латински: paries anterior et posterior). Двете стени се събират, образувайки два ръба, които се наричат кривини (голяма и малка кривина, на латински: curvatura major et minor). Вдлъбнатата външна повърхност образува неговата малка кривина, а изпъкналият и лежащ по-ниско външен контур – неговата голяма кривина. Две дупликатури на перитонеалната мембрана – голямо було (на латински: omentum majus) и малко було (на латински: omentum minus) – прикрепват стомаха към съседните органи и към коремната стена. Голямото було започва от голямата стомашна кривина, покрива тънките черва, после извива нагоре и се прикрепва към задната коремна стена. Заради свободната си висяща повърхност и заради това, че е изпълнено с масти, булото се оприличава на мастна пристилка. В голямото було се съдържат много лимфни възли, които защитават коремните органи от инфекция. Малкото було е разположено между черния дроб и малката стомашна крива.
Стомахът се дели на четири части:
Кардия (на латински: ostium cardiacum) - намира се в горната част на стомаха, където е хранопроводно-стомашното съединение.
Дъно (на латински: fundus ventriculi) - наричано още фундус, е най-горната, куполообразна част на стомаха, разположена над кардията.
Тяло (на латински: corpus gastricum) - наричано още корпус, е средният отдел на стомаха, разположен под стомашното дъно и простиращ се до пилора.
Пилор (на латински: pylorus) - най-долният стомашен отдел, включващ:
пилорна кухина (pyloric antrum).
пилорен канал (pyloric canal), преминаващ в дванадесетопръстник посредством пръстеновиден мускул, наречен пилорен сфинктер.
В системата на храносмилателните органи стомахът е важно звено и се намира в сложни взаимоотношения с дванадесетопръстника, тънкото и дебелото черво, черния дроб и жлъчните пътища, задстомашната жлеза.
Гастритът е медицинско наименование на възпаление на лигавицата на стомаха. Следствие от него е придвижването на бели кръвни клетки в стените на стомаха като отговор на някакъв тип дразнене или увреждане. Наличието на гастрит не означава сериозна увреда от типа на язвата или рак на стомаха, а може да се опише като развитие на възпалителна реакция. Гастритът може да се предизвика от инфекции, причинени от бактерии (напр. Helicobacter pylori), навлизане на жлъчни сокове от дванадесетопръстника, както и от масивна консумация на алкохол или определени храни (в това число и лекарства - например аспирин). Често като причина се изтъква и повишено напрежение или емоционален стрес. Симптомите са: тъпи или остри болки в стомаха, гадене, безсъние вследствие на болката.
Гастритът подлежи на лечение, като това включва процедури за понижаване на стомашната киселинна секреция, избягването на определени храни. Острото възпаление на стомаха протича бурно, често пъти драматично, с опасност от перфорация, ако се касае за корозивен процес.
Първото неотменно изискване е болният да бъде поставен на постелен режим и да му се осигури тотално парентерално хранене.
Препоръчваните в миналото дни на пълен глад днес се отричат.
Развиващият се остър възпалителен процес с високо ниво на катаболитните процеси изисква балансиран прием на енергийни и пластични субстанции по венозен път. Успоредно с това се налага осигуряване на оптимално количество витамини, особено от групата В, С и А.
Чрез парентералното хранене се осигурява и адекватен внос на вода и соли, които боледуващият от остър гастрит индивид губи в огромни количества.
При постепенно овладяване на възпалителните изменения могат да се използват слизести отвари от жито, ориз, овесени ядки, прясно мляко, съчетани с алкализиращи средства.
През първите дни храненето е относително бедно на белтъчини, като постепенно се преминава към повишен прием на мляко, извара, прясно сирене, рохко сварени яйца, пюре от телешко месо и др.Количеството на отделните приеми се повишава, като среднодневно се осигуряват 1800-2000 kcal
Препоръчителни храни са: Зеленчуци и плодове - картофи (варени или на пюре), моркови, тиква, тиквички, ябълки, ягоди, банани, ориз; Млечни продукти: прясно и кисело мляко, сирене, извара; Тестени изделия: хляб, сухари, бисквити, солети, макарони, козунак, кифла, фиде, юфка, соя и соеви продукти; Месни продукти и яйца - нетлъсти меса (телешко, пилешко и риба), кренвирши, телешки салам, шунка, обикновен пастет, варени яйца; Растителни мазнини (олио, зехтин) и краве масло; Подправки-магданоз, чубрица, сол.
Храни които трябва да се избягват: Подправки-червен и черен пипер, люти чушки, дафинов лист, бахар и хрян; Млечни продукти - кашкавал и пушено сирене; Зеленчуци и плодове фасул, леща, зеле, лук, чесън, ряпа, гъби, туршии, бакла, грозде, кайсии, вишни, фастъци, орехи, бадеми и незрели плодове; Месни продукти - тлъсти меса, сланина, свинска мас, луканки, суджуци, саздърма, пастърма, консерви и други пикантни месни изделия; Алкохолни и газирани напитки и кафе.
Понижената или липсващата киселинна стомашна секреция е указание за напреднал хроничен възпалителен процес в стомашната лигавица. Чрез диетата се цели стимулирането на увредената лигавица: повишаване или възстановяване на стомашната секреция; подобряване на регенераторните процеси.
Лечебното хранене допълнително се затруднява от това, че болните имат понижен, капризен и непостоянен апетит. По отношение на химичния състав значение има повишеният внос на белтъчини. Особено важно е да се знае, че голяма част от тези болни имат непоносимост към млякото, както поради лактозен дефицит, така и поради хранителна алергия към млечните белтъци. Много добре обаче се понасят различните видове сирене. Важно място заемат и храните, богати на различни екстрактни вещества, в това число и пикантните подправки. След отзвучаване на острия възпалителен процес, добър ефект се постига от суровите плодове и зеленчуци. Технологичната обработка няма за задача механично щадене на стомаха. Обратно, препоръчват се по-грубите храни, но все пак грубите запръжки не са разрешени.
При гастрит с понижена киселинност се взима:
камшик: 1 ч. лъж. се запарва с 200 мл вряща вода, ври 5 мин на слаб огън, кисне 1 час и се приема 3 пъти по една трета от количеството преди храна. Вместо вода между храненията могат да се приемат:
червен кантарион - 1-2 чая дневно;
градински чай - 2 суп. лъж. се запарват с 500 мл вряща вода, вари се 5 мин, прецежда се и се пие неподсладен.
Храната трябва да бъде кашава, прясно сготвена и добре сдъвкана. Трябва да се избягват месото и яйцата. Препоръчва се чубрица, джоджен, пресен лимонов сок.
При гастрит с понижена киселинност медолечението също дава добър резултат: 15 мин преди ядене се взима по 1 суп. лъж. мед, разтворен в 100-150 гр студена преварена.
Разрешени храни: силен чай, кафе, какао, шоколад, пикантно приготвени препечени меса със сок от лимон, подправки, силни месни бульони, колбаси, луканка, шунка и др.
Профилактика
Именно тя е най-мощното средство в борбата с гастрита. Тя предполага природосъобразен начин на живот, който е изразен чрез:
спазване на добре балансиран хранителен режим, на пълноценна и качествена храна; употреба на достатъчно количество течности, изворна или минерална вода, билкови чайове, прясноизтискани плодови и зеленчукови сокове; поддържане в добро състояние на зъбите, сливиците и носа;
практикуване на един разтоварителен ден седмично само на плодове или на пресни плодови /зеленчукови/ сокове;
навременно лекуване на всяко инфекциозно заболяване, избягване на безразборна употреба на медикаменти без лекарско предписание;
не на последно място, психохигиена, позитивно мислене, премерен режим на работа и почивка, избягване на преумората и на нервното напрежение, много движение, общуване с природата и пр.
Язвата е рана по стените на хранопровода, стомаха или на дванадесетопръстника. В началото тя засяга само лигавицата на съответния орган, но може и да пробие мускулния слой отдолу. Ако поразения орган е стомаха, се получава възпаление на коремната кухина, наречено перитонит. След по-продължително агресивно действие на кисело стомашното съдържимо, язвата може да премине в рак. При стомашната язва се налага комплексно лечение. Лечебното хранене при язвената болест премина през няколко етапа — от ограничителни режими, достигащи до разрешаване на един или два продукта за продължително време, до пълно отпадане па диетата.
Диетично хранене при язвена болест на стомаха:
Преди всичко, стомашната язва е трофична, развива се предимно при възрастни, изтощени и слаби хора, нерядко на фона на предхождащо тежко заболяване. В този смисъл основните цели на диетата са: стимулиране регенеративнте възможности на стомашната лигавица, осигуряване на физиологично равновесие в моторната и секреторната активност на стомаха, максимален внос на белтъчини с висока биологична активност — около 1,8 2,2 g/kg телесно тегло за 24 часа. Предпочитат се млечните и яйчните белтъчини, както и белтъчините от прясно телешко месо. Добре организираното лечебно хранене осигурява бързо повлияване на язвения дефект и се отразява благоприятно на терапевтичните мероприятия.
Препоръчва се диета №1. Тази диета се назначава при неусложнена. неизострена и стара язвена болест; при хроничен гастрит, протичащ със свръхкиселинност, при болни, прекарали остър гастрит; при стомашна невроза с повишена секреция; при рак на стомаха. Основно изискване към нея е да продължава от няколко месеца до няколко години след изчезването на оплакванията. Всяко преждевременно нарушение или прекъсване на хранителния режим води до опасност от хронифициране на болестта.
Хранене с диета №1- на ден трябва да се приемат: белтъчини 100-110 г, мазнини 100-110 г, въглехидрати 400-450 г, готварска сол 8 г. Калории 3000-3200.
Препоръчват се следните храни:
Хляб - бял, изпечен предния ден, сухари от бяло брашно, кифлички с ниско съдържание на мазнини, пандишпанени десерти.
Супи - млечни с овесени или други ядки, с макаронени изделия, крем супи от пресни зеленчуци (без зеле), плодове, супи от пиле, риба, месо, приготвени от слизеста отвара от жито (не от бульон).
Основни ястия - от кайма от нетлъсти меса: говеждо, телешко, заешко, пилешко кюфтета на пара и варени, пудинги, рула, бьофстроганов от варено месо, един или два пъти в седмицата цяло парче месо, добре сварено, без мазнини и сухожилия. Добре сварено пилешко без кожа. Нетлъста риба варена на пара или въвода.
Мазнини - краве масло и зехтин.
Млечнокисели продукти - кефир или заквасено мляко (еднодневна закваска), некисела сметана, извара, суфлета, пудинги от извара на пара или водна баня.
Ястия от яйца - варени рохки яйца и омлети на пара.
Зърнени храни - макаронени изделия, овесени, пшеничени и др. видове ядки.
Зеленчуци - картофи, моркови, тиквички, цвекло, тиква, зелен грах, зелен фасул, карфиол, алабаш, земна ябълка, зелена салата - пюрета, суфлета и пудинги на пара, кюфтета и др.
Предястия - хайвер с масло (един - два пъти седмично по 20 г), пастет от варено месо, крокети от риба или месо на пара, желирана в зеленчуков бульон риба.
Десерти - варени пасирани (дори претрити през сито) сладки плодове, сурови ягоди, пасиран компот, кисели и желета от сладки плодове, млечни кремове и желета, сладко, мед.
Напитки (студените със стайна, топлите с телесна температура) - слаб зелен и черен чай, чай с мляко или течна сметана, слаби кафе и какао с мляко, слаба отвара от шипки, прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, разредени с вода.
ЗАБРАНЕНИ СА: силни чай, кафе, какао; месни, рибни, гъбени и силни зеленчукови бульони, боршове; пържени, пушени и консервирани храни; туршии; тлъсти меса и риби, патешко, гъше месо; пикантни подправки - пипер, горчица, хрян, оцет, чесън; зеле, спанак, лук, краставици; мазни теста - бутер и ронливо маслено; черен и пресен бял хляб.
4. Рак на стомахаТой е резултат от злокачествено израждане на клетки на стомашната лигавица. Може да се развие във всяка една негова част, както и да проникне по съседство в други органи (черен дроб, панкреас, дебело черво), или да прорастне към хранопровода и тънките черва. Стомашният рак метастазира към отдалечени органи като бял дроб, кости, яйчници, лимфни възли и др. Честотата на стомашния рак в България е 42 на 100 000. Той се среща 2 пъти по-често при мъже и се развива главно след 40 год. възраст.
Рискови фактори:
инфекция с Helicobacter pylori,
тютюнопушене,
чест прием на алкохол,
силно пикантни и подправени ястия,
наследственост и др.
Основното лечение с лъчетарапия и оперативно премахване на образуванията.
Хранителни правила след операции при рак на стомаха: най-честите операции при рак на стомаха –резекция на стомаха/изрязване на по-голямата част от стомаха/ или гастректомия/пълно отстраняване на стомаха/.
Храната да се приема на т. н. дробни-чести, но неголеми порции/между 6-8 пъти дневно/. да се яде бавно, като внимателно се сдъвква или поглъща.
Ако искате да спазвате традицията на първо, второ, трето блюдо, добре е десертът да не се приема веднага, а поне половин-един час след храненето. Количеството на всяко хранене не трябва да надминава общо 200 мл.
Храната трябва да бъде предимно наситена с протеини, като в същото време рязко се ограничават въглехидратите. Храната се приготвя предимно във варен вид, на пара, постепенно се преминава към запечена, но без груби обвивки или кори. Избягват се горещите или много студени/охладени/ блюда.
В първите месеци, когато храненето е 6-7-8-9 пъти на ден, но в малки порции, диетата трябва да е в пълноценен състав-протеините могат да се получават от месо/птиче, заешко, риба, телешко/. На всяка цена да се приемат пресни плодове и зеленчуци, даже ако първоначално трябва да са във формата на прясно изцедени сокове /но пък ще липсват фибрите!/.
Първоначално трябва да се избягват и печените храни/пържените просто ги забравяте завинаги!/. Храната трябва да е термично щадяща /т. е. да не е гореща/, да не е груба/за предпочитане пасирана, разварена, добре раздробена/ и без химически дразнители/не остри подправки, никакви химически добавки, никакви тежки мазнини/.
Необходимо е да се има предвид тежкото понасяне на прясното мляко и сладкишите.
След като минат 2-3 месеца след операцията, диетата трябва постепенно да се разширява. Например да се увеличи грамажа-макар че може и да се появят леки болки, организмът постепенно трябва да свиква с по-нормално хранене. Не забравяйте-от всяка нова храна първоначално се вкусва по малко и ако няма болки, едва тогава в следващите няколко дни постепенно се въвежда в хранителния режим.
PREMIUM CHAPTERS ▼
Храните, които трябва да се ограничат са:
-пикантни храни
-пържено
-консерви
-храни съдържащи т.нар. „Е”-та
-силни бульони и подправки и др.
Подходящите храни са тези, който не дразнят стомашната лигавица и подтискат стомашната секреция.
-лесно смилаеми млечни продукти:извара, прясно и кисело мляко и др.
-яйца
-варено месо
-риба
-лесно смилаеми мазнини – растителни(олио,зехтин)
Освен правилно подбиране на храната, трябва да се обърне внимание и на нейната обработка. Като най-подходящи начини за приготвяне на храната са:
-варене на пара
-варене под налягане
-задушаване
-варене
-печене на водна баня
Едно от най- честите заболявания на стомаха е язвената болест. Тя се причинява от редовен прием на люти и пикантни храни,както и от Хеликобактер пилори. Храната, която се приема трябва да бъде богата на витамини A,C и E.
Важно за оздравяването на стомашната лигавица е ограничаването на:
-алкохола
-тютюнопушенето
-люто
-кофеин
-мазни храни
-цитруси
-кисели храни
Диетата е предимно яйчно-млечна(белтъкът на млякото неутрализира повишената киселинност на стомаха)
Разрешени продукти:
млечни и слизести храни от грис,ориз, овесени ядки,жито
месо – телешко и птиче
прясно мляко
извара
прясно обезсолено сирене
плодове: ягоди,череши,праскови,портокали под формата на сокове
отвари от шипка,липов чай
зеленчуци: картофи и моркови(пасирани)
-възбуждащи стомашната секреция
-хляб
Кулинарната обработка на храната при стомашно-чревни оплаквания е следната:
варене на пара
храната да е течна,полу-течна или кашава(пасирана)
хранене – 6 пъти дневно
Тяхната роля е да смилат и усвояват храните. При нарушена функция на червата обмяната на вещества е разстроена, от което страда целия организъм. За да може тази функция на червата да се възстанови, както и при заболяванията на стомаха трябва да:
се осигури покой на органа
„чаена пауза”- 1-3 дни се пие само чай
чревните заболявания протичат хронично и трябва да се изградят хранителни навици
да не се приемат храни дразнещи лигавицата, такива който натоварват, възбуждащи секрецията и двигателната функция на червата
храната не трябва да бъде сладка, кисела и мазна
храната да е със стайна температура
Подходящи храни са:
-храните който действат като превръзка, а именно пектин съдържащите(ябълки).
-храни, с голямо белтъчно съдържание.
-храни,богати на витамини.
-фибрите, пречистват чревната стена от налепи и усилват перисталтиката.
-храни, съдържащи минерали.
*Mg- успокоява гладката мускулатура
*Ca –стимулира чревната мускулатура
*Fe
*Калции
Диетата трябва да бъде високо енергийна, с много белтъци, с умерен прием на въглехидрати и ниско количество мазнини.
Тук също има значение кулинарната обработка на храната.
Например суровите плодове усилват перисталтиката. За да се усили перисталтиката е най-подходящо да се дават печени плодове.
Целта на диетата е да щади максимално съответния орган от химично и механично дразнене.
мазнините са намалени
храната трябва да бъде богата на лесно усвоими белтъчини
увеличен прием на Вит. А,B и C, както и на минерали(калций и желязо)
млечните продукти се ограничават
забраняват се трудно смилаеми храни, силните подправки
храната да е с умерена температура
Позволени продукти:
сухар 200гр дневно
плодове под формата на сокове и компоти – ягоди, дренки, ябълки
зеленчуци под формата на пюрета – картофи и моркови
извара
прясно сирене
бял хляб
бисквити,ориз,жито,овесени ядки,грис
Забранени продукти:
продукти с растителна целулоза
захар, захарни изделия
газирани напитки и алкохол
силни, люти и пикантни подправки
солено
престояло кисело мляко
консервирани храни
черен пълнозърнест хляб
зеленчуци: лапад, зелен фасул, грах, сини домати, варива
плодове: сурови и твърди плодове, грозде
Кулинарна обработка:
варене, варене на пара
изключва се панирането, пърженето, мариноването и тлъстите храни
предварително премахване на тлъстините на месото и рибата
готварската сол е в количества не по- големи от 6-8гр
храната и напитките да са със стайна температура
режим на хранене 5-6 пъти дневно